27 години след началото на демократичния преход в България и след революционния 10 ноември, лозунгът, издигнат преди половин месец от т.нар. десни в Дупница “Сега е време за единение”, увисна във въздуха. Местните "десни" са по-разединени от всякога. Политическите метаморфози, заиграването с дясната идеология и конюнктурното използване на симпатията, която множеството дупничани имаха към дясното, ги доведоха до катастрофални резултати на първия тур от президентските избори. Кандидатът на Реформаторския блок Трайчо Трайков получи по-малко от 1 000 гласа в община Дупница, а т.нар. лидери на партиите в него запазиха мълчание. С изключение на Николай Табаков, който отскоро оглавява ДСБ и който единствен се опита да обясни в публичното пространство общия провал. Никой от тях не призна, че всъщност структури няма, че зад тях стоят шепа хора, а гласувалите за Трайков са го направили въпреки техните усилия да меркантилизират дясното мислене. В началото на предизборната кампания доскорошният лидер на “България без цензура”, бивш член на Демократическата партия, председател на т.нар. Обединен демократичен блок и настоящ редови член на СДС Костадин Костадинов обяви, че е редно при по-нисък от двуцифрен резултат на президентския вот лидерите на ДБГ, СДС и ДСБ да подадат оставки. Дни след изборите, той коментира ситуацията за Dupnicanews.EU: “В Дупница РБ получи слаб резултат. Защо слаб? Първо, защото общинският резултат е под националния. Което във всяка сериозна партия се води сериозен минус. Второ, защото сумарният резултат на РБ и СДС на местните избори надхвърля 2000 гласа, а сега са под 1000. Защо? Коя е причината? Този отговор дължат местните председатели на РБ. И ако има сериозни обективни причини, нека продължат напред. Но ако не могат да формулират такива, то да, аз ги приканвам да поискат вот на доверие от собствените им организации или дори директно да подадат оставки”. Председателите обаче все още мълчат. Вероятно са убедени, че не дължат обяснения дори и на малката част от гражданите, които са гласували за кандидата, издигнат от техните партии. Вероятно техен приоритет са местата в Общинския съвет, осребрения вот на хората, който им гарантира добър стандарт и солидно положение в обществото. Междувременно, докато т. нар. лидери си разменят ръководните постове във формално съществуващите “десни” партии, дупничани се примираха, че Барикадите ще се превърнат в автокъща, че бунтарите отпреди 27 години вече са сред най-мотивираните активисти на управляващата партия, а за паметник на демокрацията в Дупница мисли местният председател на ГЕРБ. Честит 10 ноември!
Изабелла Соколова
