Именити дупничани, прославили родния си град в България и извън пределите й, та чак до Антарктида, възкресяват на традиционна предколедна среща спомените си за стара Дупница. Любовта към нея, свързана с детството и младостта, носталгията по отминалото време, но и мечтите за възкресяването на града ги събират всяка година в навечерието на Коледа. Организатор на срещата е светилото във фармацевтичната наука проф. Рахамин Шекерджийски, почетен гражданин на Дупница, в чест на когото на Южния полюс бяха поставени гербът и знакът на града. Сред най-верните му приятели остават оперният певец Арон Аронов, превърнал се в една от културните емблеми на Дупница, треньорът на легендарния футболен отбор “Марек” от 70-те години Янко Динков, вечният голмайстор Сашо Паргов, поставил на колене през 1977г. европейският колос Байерн Мюнхен – всички те заслужили любовта на поколения дупничани и носители на приза “почетни граждани”. Отминалите години, хубавите и лошите моменти, успехите и тъгите си с тях споделят и инж. Борис Васев, Сотир Занев, Чавдар Милушев, Костадин Сиджимков...
Сред тях мястото на баща си - обичания от съгражданите си стоматолог д-р Тодор Ибришимов заема синът му – народният преставител и също стоматолог д-р Иван Ибришимов. “Събира ни любовта към Дупница, събира ни приятелството, моралът и уважението, които успяхме да запазим през годините. Дупница не е нашата временна, а постоянна стряха и ние сме убедени, че дължим на нея всичките си успехи. Детството и младостта ни са минали тук, още родителите ни са били приятели и искаме и децата ни да се връщат тук със същата любов, която ние ще пазим винаги в сърцата си”, казва проф. Шекерджийски. Вълнението си от срещата с родния град не крие и оперният певец Арон Аронов : “Тук за всички съм Арончо, както и те са Минчо и Пешко. Живея в София от много години, но никога не можах да я заобичам както Дупница, всеки път, когато приближавам града, очите ми се пълнят със сълзи и само тук съм у дома, въпреки че родната ми къща отдавна я няма”, споделя Аронов. “Роден съм в село Елешница, но Дупница е духовното ми родно място. Най-хубавите ми години са минали тук, този град ми даде всичко и ще остане завинаги в сърцето ми”, развълнувано казва и поетът и журналист Петър Андасаров, който в продължение на 12 години е съобщавал на дупничани всичко случващо се в града им от ефира на местния радиовъзел. Приятелите, които днес се чувстват не на 80, а на 18 години вярват, че Дупница има бъдеще и споделят мечтата си тя да остане онзи жив, динамичен град, онзи духовен център на Югозапада, който си спомнят с много любов. Всяка от предколедните си срещи те запечатват с фотография, която превръщат в календар за следващата година. Така отнасят в домовете си спомените от родния град и споделят всеки откъснат лист от календара с най-добрите си приятели…
Изабелла Соколова
{jcomments off}
