С всяка следваща година става все по-ясно, че читалищата в Дупнишко са на ръба на оцеляването. С изключение на едно – най-голямото, към което учудващо липсва обществен интерес, въпреки значителния държавен финансов ресурс, който изразходва. Фокусът в Общинския съвет и сега беше насочен към малките културни институции, особено тези в селата. Отново повечето от тях бяха подложени на унищожителна критика от градските първенци, недоволни от дейността им. Недоволството беше провокирано от формалните годишни отчети, превърнали се във формални именно заради изискванията на властта, която трябва да ги одобри. Алогичността на това одобрение е всеизвестен факт, но пък и редовен повод за местните народни избраници да демонстрират власт. А властта има тежест, когато стъпва върху дълбоко познаване на управлявания субект, каквото в случая липсва. Липсва и интерес от страна на общинските съветници към организираните през годината културни събития, както споделят читалищните секретари. Повечето от селските читалища се превръщат в заложници на местните управници, разбиращи функцията им предимно като съорганизатори на събори, стават жертви на политически, роднински, съседски войни. Малко от секретарите се борят реално за обидно ниските си заплати – повечето правят всичко по силите си, за да запазят институцията. Добре е управляващите да не забравят, че тази институция – Българското народно читалище, е включена в регистъра на ЮНЕСКО на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство. Като мотив една от най-престижните и влиятелни световни организации посочва, че това са места, в които възрастните членове на обществото предават на младите културно наследство. Освен безспорната вина на държавата, която пренебрегва традиционно институциите, пазещи българския дух, общинските управници също носят отговорност за това, че читалищата почти са се превърнали в пенсионерски клубове. Защото липсата на достатъчно средства не може да бъде дежурното оправдание за неглижирането на културата – такава, каквато я има. Въпрос на дългосрочна и целенасочена политика е подкрепата за излизане на читалищата от възрожденския им вид единствено на пазители на традициите и превръщането им в модерни информационни центрове, в които чрез интернет и съвременните технологии, светът в цялата му пъстрота и глобалност ще застане до книгите, етнографските сбирки, рисунките и боядисаните яйца. Съчетаването на двете функции е не само належащо, то е в основата на оцеляването и е въпрос на капацитет и експертност. Именно такава експертност трябва да се изисква както от читалищните дейци, така и от общинските служители, ангажирани с културните дейности. Но тя трябва да се обучава и създава със знания, внимание и грижа, заедно с училищата, кметствата и църквите, за да се запази смисълът на културната общност. В противен случай ще броим организираните екскурзии, седенки и празнуване на рождени дни и ще се оплакваме, че младите влизат насила в читалищата, а малкото желаещи да станат лазарки трябва да се примамват с шоколадови бонбони...И няма да има нужда нито от “Осанна”, нито от “Разпни ги”, защото малките културни огнища, които ЮНЕСКО оцени, ще бъдат унищожени от самите нас.
Dupnicanews.EU
{jcomments off}
