Български възрожденски къщи оживяват в сръчните и талантливи ръце на младия диджей Ивайло Димов от Бобов дол. Нетрадиционното хоби запълва свободното му време, докато следва Педагогика на изобразителното изкуство в ЮЗУ – Благоевград. Усетът към изкуството свързва музиката и пластиката в ежедневието на 23-годишния младеж. Съчетани с любовта към автентично българското, те го насочват към старите къщи, които за повечето му връстници са непознати. За Ивайло те са връзката с корените, със здравото минало, с природата, затова и в творбите си използва само естествени материали. Като старите майстори, които са градили домовете от глина, камък и дърво. “Много търпение и внимание изисква изработването на един макет, отнема ми между 2 и 3 месеца. Някои от къщите съм видял и са ми харесали, други са мои проекти. Искам да ги покажа на младото поколение, да видят в какви сгради са живели предците им. Чужденците се впечатляват повече от българския фолклор и автентичното строителство, отколкото българите и това е жалко”, споделя Ивайло. Макетите му обаче са оценени и търсени.
В момента вдъхва живот на поредната умалена възрожденска къща, която ще предложи на търг за благотворителна кауза. Наскоро той участва като озвучител в благотворителното Магическо шоу в парк “Рила”, което подпомогна децата със сърдечни заболявания в България. “Обичам децата и съм готов да стана учител по изобразително изкуство”, казва Ивайло. Неговото семейство не е живяло в кирпичен дом с каменни зидове, дървени капаци на прозорците и просторни чардаци, но мечтата му го отвежда там. “Ако можех, щях да си построя такава къща и да живея в нея с удоволствие”, мечтае на глас диджеят-художник. За място обаче той би избрал Бургас и то не заради морето, а защото хората били “добри и учтиви”. Ивайло е истински разочарован от родния Бобов дол, където няма работа, а още по-малко - развлечения за младите хора. Но въпреки това не би заминал да живее в чужбина, като много от приятелите си. Любовта към изконно българското, красотата на миналото и желанието то да се превърне в прекрасно бъдеще го държи тук, а ръцете му ги вграждат умело в уютните старинни къщи, зад чиито малки прозорци сякаш е скрит истинският живот.
Изабелла Соколова
{jcomments off}
