Днес се навършват 146 години от рождението на Яне Сандански /роден на 30 май, по нов стил, 1872г./– революционерът, оставил незаличима следа в българската история и свързал голяма част от живота си с Дупница. За съжаление, Дупница е упорита в опита си да го обрече на забвение. По повод годишнината от рождението на Сандански, публикуваме отново статията за “забравения дупничанин” от 19 март. Досега нито една институция, политическа партия, неправителствена или патриотична организация не реагира да почете паметта на войводата и да запази част от местната история за следващите поколения. Благодарим за съдействието на директора на Историческия музей Анелия Геренска, която ни предостави снимка на къщата, в която е живял Яне Сандански и на Манол Манолов, председател на Македонско братство "Никола Коларов", който ни показа мястото и припомни, че т.нар. Пирински орел е бил ярка фигура в обществения живот на стара Дупница.
Дупница – без памет за дупничанина Яне Сандански
Без следа в историческата памет на Дупница остава войводата, ръководителят на Серския революционен окръг на ВМРО, един от водачите на освободителните борби на македонските българи – Яне Сандански. Известен в националната история като Пиринският орел, Пиринският цар, Сандан паша, но забравен от съгражданите си. Днес от къщата, в която Сандански е живял дълги години, няма дори руини. Малцина дупничани помнят мястото, от което е останал само обрасъл с бурени двор. Старата кирпичена къща, намирала се на ул. “Патриарх Евтимий”, малко над Гимназията по транспорт, отдавна е рухнала. В парцела е построена нова сграда, вероятно собственост на наследници на войводата или на други хора, купили си не просто имот, а късче история.
Роден в село Влахи, след Кресненско-Разложкото въстание, около 1879г. Яне Сандански се заселва заедно със стотици бежански семейства от Македония в дупнишкия квартал “Бешика”. Още малък е пратен да чиракува при местен обущар, за да изучи занаят. От 1892 до 1894 г. е войник в 13-ти пехотен полк в Кюстендил. След уволнението си се завръща в Дупница и започва работа като помощник-просбописец в адвокатската кантора на вуйчо си Спас Харизанов и в селските общини в Дупнишка околия. През 1889г. е назначен за началник на Окръжния затвор, който се е помещавал по това време в дупнишката Джамия, т.нар. Тюрме. След година и половина той си подава оставката и се посвещава изцяло на Македоно – Одринската революция. Цялата му младост е преминала в Дупница, а в двора на днешната улица “Патриарх Евтимий” в продължение на 18 месеца, заедно с известния тогава дупничанин Тимо Ангелов – Князът, са изработвали фалшиви сребърни монети, необходими за закупуване на оръжие на ВМРО. В Дупница той работи и като библиотекар, познат е сред гражданството и като председател на местното читалище, както и на дружество “Единство”. По-късно Яне Сандански основава чета от 500 души, с която участва не само в македонските освободителни борби, но и в Балканската война, като авангард на Седма Рилска дивизия при превземането на Солун. Подвойвода на четата е дупничанинът Крум Чапрашиков, един от най-успелите търговци на тютюн в страната по това време и един от най-големите дарители на Дупница, депутат и кмет на града. Съратник на войводата и негов спомошествувател е и търговецът и депутат Иван Чапрашиков, а майката на писателя Димитър Димов, също с дупнишки корен, е негова родственица. Въпреки че за повечето историци Яне Сандански остава спорна фигура, той е неотменна част от историята на Дупница и заслужава място в паметта й. Единственият опит в тази посока е на бившия директор на Историческия музей Надя Божинова, която пред 1992г. прави постъпления пред тогавашната общинска управа, да се издирят наследниците му, за да се възстанови къщата, в която е живял войводата. Усилията й обаче остават без резултат. В Дупница единствената видима връзка с революционера е символичният жест, малката уличка до къщата му да бъде наречена “Яне Сандански”. А на други места, в чието минало Сандански е оставил следа, са издигнати паметници - Мелник, град Сандански, лобното му място близо до Роженския манастир, родното му село Влахи, македонската столица Скопие... И ако дупнишката общественост е далече от идеята за паметник, достатъчна е една паметна плоча на каменния дувар в “Бешика”, с думите на Яне Сандански, които си струва да стигнат до младото поколение: "Да живееш, значи да се бориш– робът за свобода, а свободният– за съвършенство".
Изабелла Соколова
{jcomments off}
