Без следа в историческата памет на Дупница остава войводата, ръководителят на Серския революционен окръг на ВМРО, един от водачите на освободителните борби на македонските българи – Яне Сандански. Известен в националната история като Пиринският орел, Пиринският цар, Сандан паша, но забравен от съгражданите си. Днес от къщата, в която Сандански е живял дълги години, няма дори руини. Малцина дупничани помнят мястото, от което е останал само обрасъл с бурени двор. Старата кирпичена къща, намирала се на ул. “Патриарх Евтимий”, малко над Гимназията по транспорт, отдавна е рухнала. В парцела е построена нова сграда, вероятно собственост на наследници на войводата или на други хора, купили си не просто имот, а късче история.
Роден в село Влахи, след Кресненско-Разложкото въстание, около 1879г. Яне Сандански се заселва заедно със стотици бежански семейства от Македония в дупнишкия квартал “Бешика”. Още малък е пратен да чиракува при местен обущар, за да изучи занаят. От 1892 до 1894 г. е войник в 13-ти пехотен полк в Кюстендил. След уволнението си се завръща в Дупница и започва работа като помощник-просбописец в адвокатската кантора на вуйчо си Спас Харизанов и в селските общини в Дупнишка околия. През 1889г. е назначен за началник на Окръжния затвор, който се е помещавал по това време в дупнишката Джамия, т.нар. Тюрме. След година и половина той си подава оставката и се посвещава изцяло на Македоно – одринската революция. Цялата му младост е преминала в Дупница, а в двора на днешната улица “Патриарх Евтимий”, в продължение на 18 месеца, заедно с известния тогава дупничанин Тимо Ангелов – Князът, са изработвали фалшиви сребърни монети, необходими за закупуване на оръжие на ВМРО. В Дупница той работи и като библиотекар, познат е сред гражданството и като председател на местното читалище, както и на дружество “Единство”. По-късно Яне Сандански основава чета от 500 души, с която участва не само в македонските освободителни борби, но и в Балканската война, като авангард на Седма Рилска дивизия при превземането на Солун. Подвойвода на четата е дупничанинът Крум Чапрашиков, един от най-успелите търговци на тютюн в страната по това време и един от най-големите дарители на Дупница, депутат и кмет на Дупница. Съратник на войводата и негов спомошествувател е и търговецът и депутат Иван Чапрашиков, а майката на писателя Димитър Димов, също с дупнишки корен, е негова родственица. Въпреки че за повечето историци Яне Сандански остава спорна фигура, той е неотменна част от историята на Дупница и заслужава място в паметта й. Единственият опит в тази посока е на бившия директор на Историческия музей Надя Божинова, която пред 1992г. прави постъпления пред тогавашната общинска управа, да се издирят наследниците му, за да се възстанови къщата, в която е живял войводата. Усилията й обаче остават без резултат. В Дупница единствената видима връзка с революционера е символичният жест, малката уличка до къщата му да бъде наречена “Яне Сандански”. А на други места, в чието минало Сандански е оставил следа, са издигнати паметници - Мелник, град Сандански, лобното му място близо до Роженския манастир, родното му село Влахи, македонската столица Скопие... И ако дупнишката общественост е далече от идеята за паметник, достатъчна е една паметна плоча на каменния дувар в “Бешика”, с думите на Яне Сандански, които си струва да стигнат до младото поколение: "Да живееш, значи да се бориш– робът за свобода, а свободният– за съвършенство".
Изабелла Соколова
С благодарност за съдействието на Манол Манолов – председател на Македонско братство “Никола Коларов” и на Анелия Геренска – директор на Общинския исторически музей - Дупница.
{jcomments off}
