Наетите чрез Агенцията по заетостта берачи на ягоди в Испания са третирани, като робини. Затова алармира 49-годишна дупничанка, прекарала две седмици в инспанската провинция Уелва. Тя и две нейни съгражданки пристигнали в инспанското село Лусиана Дел Пуерто на 6 март, където получили работа по действаща спогодба между двете страни, изпълнявана чрез Агенцията по заетостта и Бюрата по труда. 50-е българки обаче били изумени, че въпреки липсата на изискване за владеене на испански език, местният работодател останал изненаден, че не говорят испански. Заявката за набиране на берачи на ягоди пък била подвеждаща, след като се оказало, че трите дупничанки трябва да берат малини. Според офертата, подадена в българските Бюра по труда, одобрените жени трябваше да получават по 38,63 евро на ден. От 14-дневния си престой в Испания обаче, Венка и колежките й били извикани на работа само три дни, за които са получили възнаграждения. За да успеят да свършат плануваната от работодателя работа в кратък срок, работничките трябвало да берат малини без почивка, през което време не са имали възможност дори да отидат до тоалетна. През цялото време пък били нагрубявани, че не изпълняват задълженията си добре. Венка Терзийска не издържала и заедно с още няколко жени от Бяла Слатина и Гоце Делчев поела обратно към България. Първоначално испанският работодател отказвал да покрие разноските по връщането на българките, но след като те предупредили, че ще търсят правата си, в крайна сметка автобусните им билети били платени от него. За да отидат на работа в Испания пък те сами платили по 115 евро. По време на престоя си жените използвали за пиене водата, с която са напоявани малиновите насаждения. Те не били предупредени от никого, че водата не е подходяща за употреба и разбрали истината малко преди да поемат пътя към родината си. Една от трите дупничанки, наети на работа в Испания, е отказала да се прибере в Дупница, въпреки лошите условия на труд и грубото отношение. Тя споделила, че има намерение да се подложи на ин витро процедура, поради което парите, които ще получи й трябват. Венка Терзийска е категорична, че ще подаде жалба в Агенцията по заетостта. Тя се надява, че преживяното от нея ще бъде чуто от други жени, които искат да приемат офертата на работодатели от Испания. Учудена е обаче от реакцията на служителка в Агенцията, която преди преждевременното връщане на българките изразила съгласие да им съдейства, за да потърсят правата си. Според Терзийска обаче по-късно намекнала, че не поощрява намерението им.
Димитринка Симеонова
