Детайли

19 Януари 2019

“Десетки бездомни кучета се изсипват с коли в селата, докарани от други места. Много от тях са агресивни, хората се страхуват да вървят по улиците. А кучетата са чипирани и е лесно да се разбере откъде са”, споделят последната си тревога кметиците на дупнишките села Крайници и Червен брег. С Марияна Димитрова и Силвия Тодорова разговаряме след поредния им опит да потърсят съдействие от общината. И за пореден път са песимисти, защото в последните години е факт, че проблемите в селата остават на заден план и това важи за всички т.нар. малки населени места.“Не искаме много. Просто хората на село да живеят спокойно и добре, защото го заслужават, да имат най-необходимите неща, като нормални улици и вода”, казва Марияна Димитрова. Вече 12 години грижата за “нормалния живот” на близо 2 000 души в Крайници за нея е и работа, и мисия. Дни преди приемането на общинския бюджет за 2019г. кметициге, издигнати от “Народен съюз”, не крият разочарованието си, че техните искания отново са неглижирани. И са убедени, че жителите на общината не бива да се делят на “селяни” и “граждани” и това да определя ангажиментите на управляващите. “Понякога се чувстваш безсилен, особено когато си “на работа” 24 часа в денонощието и 365 дни в годината, а идват съселяни и ти казват “нищо не правиш”. Заради липсата на собствени бюджети и невъзможността да поставим “селските” проблеми наравно с “градските”, длъжността кмет почти остана без съдържание. Хората са прави да недоволстват, защото постоянно нямат вода, улиците са в дупки, уличното осветление не работи...Но нашите правомощия са силно ограничени и често нямаме полезен ход, въпреки огромното ни желание нещата да се променят”, казват Силвия и Марияна.

“Болно ми е, че закритото преди години училище се руши и някой от събиращите се там вечер младежи може да пострада. Сигналите ми до общината да се обезопаси мястото досега нямат ефект. Руши се и читалището, и кметството. Библиотекарката се премести в кабинета ми, за да може да дава книги на децата, понеже в читалището тече покривът и влагата е навсякъде. От фасадата на кметството падат парчета мазилка и наскоро пострада възрастна жена, която бе ударена по главата от такова парче...Наложи се да я закарам до болницата в Дупница”, реди проблемите кметицата на Червен брег Силвия Тодорова, която управлява селото четвърта година. Тя е живяла дълго в чужбина и сравнението, което прави не е в полза на българските села. Според нея е достатъчно, ако се подменя водопровод и се асфалтира само по една улица на година, ефектът пак ще се усети.

Улиците в Крайници, с дългогодишни следи от водопроводни ремонти и конкуриращи се по големина дупки, са постоянната болка на местните хора. От ремонт се нуждае и сградата на кметството там, гробищният храм, който е в процедура по придобиване на статук на паметник на културата е в окаяно състояние, а авариите на водопровода са ежедневие. Особено остър е проблемът с изчерпания капацитет на гробището, чието разрешаване все още е далеч, въпреки че е поставян пред общинското ръководство многократно. “Хората са обидени, че дори мястото за вечен покой на близките им не е подсигурено, пък и те плащат данъци, искат елементарно уважение”, споделя Марияна Димитрова за крайнишкия гробищен парк, който се нуждае от спешно разширяване.

Въпреки разочарованието си, двете дами не се отказват да търсят начин, за да подобрят условията за живот в двете села с богата история, много археологически и културни обекти, които биха могли да се превърнат в туристически забележителности. Остава им и надеждата, че детската градина в Червен брег, тази в Крайници и училището там ще бъдат базата, върху която ще се гради. “Въпреки че имаме много емигранти, има и доста млади хора, които искат децата им да бъдат възпитавани и обучавани тук. Добре, че учителите ни са модерни хора, иновативни и пълни с желание за работа. Не се оплакваме, остана уважението на хората и доверието, което ежедневно ни показват.. Търсят ни за всичко, понякога дори и да споделят личен или семеен проблем. Тогава трябва да не си администратор, а приятел и психолог...Това са най-ценните моменти, които компенсират кметските ни тревоги”, убедени са Силвия и Марияна, управляващи две от най-големите села в община Дупница с твърдата, но внимателна и грижовна ръка на “мъжки момичета”.

Изабелла Соколова

{jcomments off}