Представители на десните партии в Дупница се събраха пред паметната плоча на мястото на т.нар. Трудово-изправително селище на Държавна сигурност, съществувало в града през 1945г. Поводът е 1 февруари, когато се почита паметта на жертвите на комунистическия режим, а организатори на събитието са КОД – Дупница. Заедно с членове на СДС, Граждански блок и др., те поднесоха цветя и си припомниха историческите факти, свързани със събитията преди 79 години.
Присъства и Лазар Ильов, автор на книгата “Дупнишкият концлагер”, както и Емилия Маркова, която наскоро издаде книгата си “Трудово-изправително селище. Държавна сигурност – Дупница, 1945” Известното като концлагер “общежитие” се е намирало близо до Аракчийския мост, а въдворените в него са били принуждавани да строят жп-линията до Бобов дол. “Вече четвърта година на 1 февруари идваме на това място, за да засвидетелстваме почитта си към жертвите на комунистическия режим. За да обърнем внимание на общността, че тук е било едно от свидетелствата за този мракобесен период от националната и местната история. Защото отсъствието на памет и на болка за случилото се са тежка диагноза за всяко общество. Тук се е намирало т.нар. трудово – изправително селище, в което преди 79 години са били въдворявани, подлагани на глад, мизерия и болести, принуждавани да полагат тежък физически труд над 1 600 души – противници на комунистическата власт. Наричаме го концлагер, защото репресиращата машина на Държавна сигурност е затваряла в такива места не само политическите си опоненти, но и интелектуалци, офицери, учени, творци, хора на духа. Сред тях са класикът на българската литература Димитър Талев, ученият химик Георги Вазов – племенник на народния поет Иван Вазов и син на Победителя от Дойран – ген. Владимир Вазов, Хрисан Цанков – театрален режисьор, драматург на Народния театър, положил основите на модерния театър в България и брат на министър-председателя Александър Цанков, Борис Денев – художник и изобретател на безмоторен самолет, Марко Рясков – управител на БНБ и министър на финансите… И още много инакомислещи, свободни по дух българи, наричани от тоталитарния режим “бивши хора”. Тази унизителна страница от общото ни минало не трябва да бъде затворена и забравена. Ние я открехнахме с този паметен знак и с една книга - “Дупнишкият концлагер”, която Лазар Ильов написа, а ние издадохме преди 1 година. Радваме се, че към каузата ни за осветляване на истината се присъедини и Емилия Маркова, която наскоро издаде книгата си “Трудово-изправително селище. Държавна сигурност – Дупница, 1945” . Тя възстанови паметта и за 22-ма дупничани, обитавали против волята си това място. Наши съграждани, чиито семейства и наследници сигурно още пазят болката в спомените за техните близки. Моралът и демократичните ценности изискват да не забравяме това и да положим всички усилия да не се повтаря, да не търсим удобни убежища в миналото, а да осъзнаем поуките от него. Изискват да предадем тази част от историята на младите хора и ние вече предприемаме стъпки в тази посока. Защото да покажем престъпленията срещу свободата е наш дълг – в името на истината, на паметта и на бъдещето”, каза в словото си пред паметната плоча председателят на Общинския съвет Костадин Костадинов.
За действията на т.нар. Народен съд, изпратил на смърт на 1 февруари 1945г. елита на българската нация - тримата регенти на малолетния цар, 67 депутати, 22-ма министри начело с министър-председателите акад. Богдан Филов, Иван Багрянов и Добри Божилов, 47 генерали и висши офицери и 8 царски съветници, припомни председателят на СДС в Дупница Милен Попов и призова съгражданите си да помнят историята, за да не повтарят грешките й.
Dupnicanews.EU
