Върховният касационен съд отмени решението на Софийския апелативен съд по делото срещу тримата Карастоянови от Дупница за смъртта на Николай Радев – Отвертката и го върна за ново разглеждане от друг състав на САС. ВКС се произнесе след като Иван, Николай и Владимир Карастоянови обжалваха тригодишните условни присъди с петгодишен изпитателен срок. Постановените от Кюстендилския окръжен съд през февруари 2018г. присъди бяха за 15 години лишаване от свобода за д-р Николай Карастоянов, 13 години за брат му Иван Карастоянов и 9 години за баща му д-р Владимир Карастоянов. Тежкият инцидент се случи през март 2014г. при скандал и сбиване в дупнишко заведение, вследствие на което 28-годишният Николай Радев почина. Според присъдата на Кюстендилския окръжен съд, постановена от тогавашния му председател Мирослав Начев, признат за виновен в убийството беше д-р Николай Карастоянов, а брат му и баща му получиха наказание като помагачи. Апелативният съд е преквалифицирал деянията на Иван и Владимир в частта относно формата на съучастие и я е определил като съизвършители на престъплението, осъществено при пряк умисъл, което е и основният мотив на тримата дупничани да обжалват присъдите. В жалбите си тримата отричат умисъл на деянието, твърдят явна несправедливост на наказанието и съществени нарушения на процесуалните правила.
“Преквалификацията на деянието в по-тежко наказуемо престъпление или при съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението е недопустима и от въззивния съд. По силата на чл. 337, ал 1, т. 2 НПК той разполага с правомощия сам да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, но без да изменя съществено обстоятелствената част на обвинението. Според описаната фактология в обвинителния акт подсъдимият Н. В. К. е причинил прободното нараняване в коремната област след като подсъдимият И. В. К. и подсъдимият В. Н. К. съборили пострадалия на пода. Едва тогава подсъдимият Н. В. К. се навел над него и му нанесъл удара с ножа, довел до смъртоносното увреждане. Според приетото за установено от въззивния съд, подсъдимият Н. В. К. се възползвал от обстоятелството, че другите двама подсъдими нанасяли удари на пострадалия Р. и започнал да го мушка с ножа. При един от ударите ножът попаднал в дясната част на корема. В някакъв момент „подсъдимите” спрели да нанасят удари и пострадалия успял да се изправи. По този начин Софийският апелативен съд е очертал последователни, един след друг, четири удара с ножа от подсъдимия Н. В. К., отправени докато останалите подсъдими „продължили” да удрят пострадалия. При установяване на умисъла на убийство съдът е длъжен да извърши всестранна оценка на фактическите обстоятелства. В тази насока Софийският апелативен съд е съобразявал (извън обема на силата) използваните от подсъдимия В. Н. К. и от подсъдимия И. К. съответно гаечен ключ и дървено парче от барплот. Не е посочил кои са онези специфични характеристики на конкретното средство (размери, маса и пр.) за въздействие върху тялото на пострадалия, които са му позволили да определи използвания предмет като реално годен да умъртви човек, респ. от значение и за квалификацията на деянието. С подробности е описвал телесните увреждания, които се съдържали в експертизата (л. 19-21), но е пропуснал да отбележи степента на онези от тях, които според обвинението подсъдимите са причинили едновременно. Всъщност САС е променил както общата картина на инкриминираното събитие, така и отделните моменти от нея, свързани с действията на подсъдимите заедно и поотделно, мотивирайки по този начин и общия им по съдържанието си умисъл, насочен именно към постигане на конкретния престъпен резултат – смъртта на Н. Ю. Р.. Допуснатите нарушения от въззивния съд са довели до ограничаване на процесуалните права, в частност на правото на защита на подсъдимите”, се изтъква в решението на Върховния касационен съд.
Dupnicanews.EU
{jcomments off}
