Ани Вакъвчиева е кандидат за народен представител от "Изправи се БГ! Ние идваме!" в 10-ти МИР Кюстендил. Родена е в Дупница. Завършила е ПГ “Христо Ботев”с профил литература, а след това Начална училищна педагогика в СУ “Св. Климент Охридски” Има магистърска степен по Стопанско управление, в момента се обучава в магистърска степен - ФМИ СУ „Св. Кл. Охридски“. Сертифициран лектор по програма Microsoft Office User Specialist (MOUS), има множество участия в различни квалификационни форми. Има 21 годишен педагогически опит изцяло в СЕУ “Св. Паисий Хилендарски” - Дупница, по-голямата част от който е като начален учител, а последните две години – като старши учител по информационни технологии във всички етапи на средното образование. Семейна, с една дъщеря.
Г-жо Вакъвчиева, дупничани Ви познават като активен човек, с изявена гражданска позиция по местни теми. Защо, обаче, приехте номинацията за кандидат за народен представител и то точно в листата на “Изправи се БГ! Ние идваме!”?
- Повечето хора, които ме познават, задават същия въпрос. Той се дължи на факта, че хората са объркани в разбирането и познаването на коалицията “Изправи се БГ! Ние идваме!” Неслучайно името е „разделено“ на две. Аз съм част от „Ние идваме!“ – НПО, създадено от адв. Николай Хаджигенов. В предишния общински съвет бях избрана, като представител на Единната народна партия, създадена от Мария Капон. Профилът на ЕНП е еднозначно десен и ние споделяме безусловно десните ценности. Коалицията “Изправи се БГ! Ние идваме!” е много шарена, както казва адв. Хаджигенов: „Ние сме орел, рак и щука“. Всъщност тази конфигурация се не просто работеща, а най-активната формация в предходните два парламента. Ние сме модел на това, което трябва да се случи в бъдещия парламент. Никак не е лесно участието в подобна коалиция, но ние доказваме, че добрият резултат е възможен, когато сме обединени от общи каузи.
- Какво е първото, което бихте направили, ако бъдете избрана за депутат?
В рамките на шегата бих казала, че първо ще се ориентирам в сградата на Народното събрание. В политическия смисъл на въпроса, моите компетенции ще бъдат насочени към образованието. То е фундаментът за всичко останало. Модерното училище е култура, институция и стандарти, които изграждат бъдещето на нацията. Училището като култура е респект към авторитета, зачитане на усилията и изява на таланта. Училището като институция е средство за реализиране на обществените интереси. Училището като стандарт изгражда съвкупност от компетентности, необходими за успешна социална и професионална реализация. Растежът в икономика, основана на знанието, зависи пряко от постиженията на науката и от качеството на висшето образование. Инвестициите в човешкия капитал са ефективни, единствено ако най-образованите, най-компетентните и най-мотивираните реализират амбициите си в националното стопанство. Няма да кажа, че са необходими реформи, ще кажа че образователната система изцяло трябва да бъде променена и да отговаря на нуждите на времето сега и в бъдеще. Няма да сме първите, финландците вече го направиха и резултатите сочат, че тяхната образователна система е сред най-добрите в света.
- Какви са приоритетите на “Изправи се БГ! Ние идваме!” за Кюстендилска област и конкретно за Дупница? Какво бихте искали да се промени в родния Ви град?
За съжаление, в България се намират три от най- изостаналите области в Европейския съюз. Свидетели сме на фрапиращо изоставане и на много други райони от страната. Скоро държавата ще се състои от 4-5 големи града и никой не се интересува от това. Пишат се политики на книга, без реални механизми за приложение, без местна активност. Обществото не разполага с никаква информация за регионалната политика, за разходите за тази политика и за резултатите от нея. Енергетиката е вторият по значимост сектор на България след земеделието, което й отрежда главна роля в икиномиката на страната. От развитието на енергетиката до голяма степен зависи и развитието на основните промишлени отрасли - селското стопанство, леката и тежката промишленост, транспортът, както и осигуреността на населението с енергийни източници за битови нужди. В частност това касае ТЕЦ „Бобов дол“, в който работят около 1000 души, осигуряващи семействата си. Ако грубо пресметнем, това са около 4000 жители на региона. По отношение на ВиК сектора се необходими сериозни инвестиции във водопреносната система и бих лобирала за това. Пълен абсурд е да живеем в подножието на Рила (водна планина) и постоянно да имаме проблеми с водоснобдаването заради липса на поддръжка. Категорично подкрепям и справедливите искания на жителите на село Самораново. Недопустимо е във вода да газим и жадни да ходим.
Помня времето, когато градът ни имаше дух, беше жив, цветен, борбен, пращящ от енергия и активни хора. Сега виждам една бледа сянка на това и ми е много болно. Искам да видя Дупница като притегателен център за хора извън пределите на общината. Поради благоприятното си географско положение и красива природа, както и наличието на нелоша инфраструктура и относително по-нисък стандарт на живот (сравнен с този в София), градът ни би могъл да стане привлекателно място за живеене. Аз съм убедена, че това ще се случи, при това в близко бъдеще. За това, обаче, е необходимо честно и отдадено управление на община Дупница, различно от “видимите резултати” от последните 10 години управление на ГЕРБ.
- Как преценявате мерките на правителството за справяне с ковид кризата и защо се оказахме най-засегнатата от нея държава в Европа?
Мерките на служебното правителство категорично са политически. Въвеждането на зеления сертификат беше прибързан ход, който още повече нагнети обстановката. Беше пропуснато времето за активно ваксиниране през летния сезон. Бих могла и да продължа, но в ситуация на крайно противопоставяне и превратно тълкуване, считам, че това не е необходимо.
- Вие сте учител, според Вас коя е най-спешната реформа, от която се нуждае сферата на образованието? Кое е най-важното, на което искате да научите децата?
На предишен Ваш въпрос отговорих, че реформа на реформите за мен не е вариант. А най-важното, на което искам да науча учениците си е да бъдат трудолюбиви, любознателни и свободни. Вярвате или не все още в училище се чува: „Клас, стани! Клас, мирно!“?!?!? Уважението към учителя трябва да се получава естествено. Уважението не се дължи, то се заслужава. Образованието трябва да бъде естествен житейски процес. Когато учителят е „запалил искрата“ и е мотивирал учениците си да учат сами, тогава той е успял, защото знанието е сила.
- От какво се страхувате и за какво мечтаете?
Страхувам се от апатията на хората, от това, че вече не им останаха сили и надежда. Страдам, когато чуя: „От нас нищо не зависи.“ Прекършените хора за мен са страшна гледка, защото им е отнето и единственото човешко качество, наречено достойнство. Мечтая децата ни да бъдат свободни, изправени и борбени. Времето е тяхно. Нашето време беше отнето, най-хубавите ни години минаха в преходи, реформи, избори и…очакване. Сега сме длъжни да осигурим по-добро бъдеще на децата ни. И в тази връзка призовавам всички мои съграждани – гласувайте! Вашият глас има значение, вашето мълчание също.
Купуването и продаването на гласове са престъпления.
{jcomments off}
