Д-р Лорета Николова и Вергил Кацов са входирали в Общинския съвет предложението си за удостояване на писателя Димитър Димов посмъртно със званието “Почетен гражданин на община Дупница”. Номинацията е по повод празника на града 19 октомври, а двамата съветници от “Народен съюз” се позовават на гл. IV, чл. 7 от Правилника за удостояване и награждаване с отличията на община Дупница, приет от Общинския съвет.
“Авторът на “Тютюн” и “Осъдени души”, един от класиците на българската литература, винаги е свързвал живота си с Дупница, откъдето е семейството му. Той е роден на 25 юни 1909г. в Ловеч, “но той се смяташе дупничанин. Нищо не го свързваше с Ловеч, казваше, че е роден там “случайно”, поради непредвидени обстоятелства, свързани с внезапната му поява на белия свят. Детските му спомени били свързани с гр. Станке Димитров – виждал съм зданието на “Никотеа”, с отделното помещение за управлението, с бора и вадата в двора, а като се възкачиш над града и тръгнеш към лозята, местността съвпада дори по топографските си обозначения с описанията в “Тютюн”, пише Любен Георгиев в монографията “Димитър Димов”. Майката на писателя – Веса Харизанова, е дъщеря на известния дупнишки адвокат Спас Харизанов, чийто племеник е Яне Сандански. Историята на рода Харизанови е подробно изследвана от д-р Милена Катошева – главен уредник на къща музей “Димитър Димов”. Семейството идва в Дупница от село Влахи (Мелнишко) след разгрома на Кресненско – Разложкото въстание (1878-1879г.), заедно с още стотици бежанци от Пиринския край. Тук Спас Харизанов основава адвокатска кантора, работи също като съдия в Радомир, Кюстендил, Севлиево, Трън, тук през 1889г. се ражда и дъщеря му Веса. На 19-годишна възраст тя се омъжва за Тотьо Димов, поручик от 14-ти пехотен Македонски полк. Сключват брак на 3 февруари 1908г. във Военния клуб в Дупница. През следващата година Тотьо Димов е командирован в 34-ти пехотен Троянски полк и семейството се установява в Ловеч, където се ражда и бъдещият голям писател Димитър Димов. От началото на 1911г. те се връщат в Дупница, където Веса Харизанова работи като учител. Капитан Тотьо Димов загива през 1913г. в сражението на връх Китка по време на Междусъюзническата война. През 1918г. майката на Димитър Димов се омъжва за офицера Руси Генев и семейството се премества в София. Дупница, в която прекарва детството си обаче, оставя трайна следа в живота на писателя, а любимите му места, тютюневите складове, лозята, родната къща, реката, местните хора, станали прототипи на много от героите му, откриваме в най-известните му произведения. През целия си живот той обичал да се връща в Дупница, а знакови места като Рибарника са били любими за семейни разходки през уикендите. Градът е обрисуван още в “Поручик Бенц”, цялостният му отпечатък носи атмосферата на прочутия роман “Тютюн”, а в последния си незавършен роман “Ахилесова пета” авторът описва и емоциите си, свързани завинаги със семейната къща, близо до Еврейския квартал в Дупница.
Да отдадем дължимото признание на отдавна признатия за писател от национална и световна величина Димитър Димов, чиито произведения са преведени на над 30 езика и изучавани от поколения българи, считаме за наш дълг като граждани на Дупница!”, пишат в предложението си до Общинския съвет д-р Лорета Николова и Вергил Кацов.
Dupnicanews.EU
{jcomments off}
