Ковид пандемията безспорно беляза отиващата си 2020г. Дупница не остана встрани от препълнените болници, увеличената смъртност, затворените бизнеси, училища и културни институции, растяща безработица... Всичко това изпълваше новините през 12-те месеца, но в тях се откроиха и множество благотворителни кампании, дарителски акции, жестове на подкрепа. Ще се опитаме да направим кратък обзор и на останалите събития, оставили следа в ежедневието на дупничани през годината.
2020г. започна с “коректен” бюджет, с акцент върху инфраструктурните ремонти, според думите на кмета Методи Чимев. Много от тях вече се случиха, други отпаднаха по различни причини. Общината отложи за догодина най-рекламираното си и амбициозно намерение да изгради сондажен кладенец за термални води в село Бистрица. Очакванията са инвестицията да даде тласък на икономиката и туризма в района. Не се случи обещаният ремонт на Часовниковата кула, провал претърпя проектът за консервиране и реставрация на средновековната крепост в местността Кулата. Няма развитие по проекта за рекултивация на постоянно димящото сметище над жк “Бистрица”, както и за изграждането на Регионално депо за отпадъци край село Джерман.
През януари Дупница оглави националните класации за мръсен въздух. Кметският екип отхвърли предложението на д-р Лорета Николова за закупуване от общинския бюджет на измервателна станция и не предприе мерки за подобряване качеството на въздуха. Запомнихме първия месец от годината с новата автобусна линия 5А, която свързва кв. “Байкал” със Социалните жилища и преминава през центъра, както и с ареста на Кольо Илиев. Собственикът на предприятието за отпадъци е обвиняем за пожара под магистрала “Струма”, който нанесе огромни щети, но все още е далеч от присъда, като междувременно продължава да печели съдебни битки срещу всички институции, които го санкционираха.
СДС направи крачка към осветляване на една от тъмните страници в историята на Дупница, като откри възпоменателен знак в памет на репресираните над 1 600 противници на комунизма в концлагера, намирал се близо до Аракчийския мост през 1945г.
Водна криза, предизвикана от спряното промишлено водоподаване от язовир “Дяково”, беляза още февруари. Действията на Ревизоро и управляваното от него МОСВ доведоха до драстичен воден режим в няколко села и до пресъхнали кранове на чешмите в дупнишките автокъщи. Хубавата новина във втория месец дойде с признаването на раннохристиянската базилика при средновековна църква „Св. Спас“ край Червен брег за групов паметник на недвижимото културно наследство с национално значение.
Март започна тъжно със смъртта на уважавания от дупничани зам.-кмет Красимир Георгиев. И продължи с увеличената заплата на градоначалника Чимев, която стана 3 200 лева – максималната, позволена от закона. БСП пък си избраха нов председател в лицето на общинския съветник Александър Анин. Той пое лидерския пост на социалистите, след като мандатът на Станислав Павлов изтече.
В началото на април духовете в Дупница бяха разбунени от драстично намалените присъди на Николай, Иван и Владимир Карастоянови за убийството на Николай Радев – Отвертката. Софийският апелативен съд намали ефективните им наказания, наложени от Кюстендилския окръжен съд от 15, съответно 13 и 9 години на условни 3 годишни с 5 години изпитателен срок. Обществото се раздели в позициите си – от респект към Карастоянови, двама от които уважавани доктори, до искане за адекватно възмездие за смъртта на гарда на Братя Галеви.
През пролетта общината даде старт на строителството на нов “културен институт” - меко казано спорна от естетическа гледна точка сграда, която мнозина сравниха с трафопост или гараж, позиционирана непосредствено до автентичния архитектурен ансамбъл от Джамията и Околийската къща. “В и К” - Дупница официално стана част от Областната водна асоциация, разбра се, че цената на водата ще надмине 2 лева. Ползите, както и статутът на местното водно дружество, останаха неясни.
Резултатите от тазгодишните матури на абитуриентите стреснаха загрижените за образованието. Нито една дупнишка гимназия не влезе в ТОП 100 на средните училища в България по успех. Най-близо до стотицата – на 141 място, се нареди СЕУ “Св. Паисий Хилендарски”, а 13-те зрелостници от Гимназията по транспорт са заели печалното 931 място от 961 училища в България, със среден успех на двата зрелостни изпита 2,87.
През юли станахме свидетели на вяли и лошо организирани протести срещу правителството и главния прокурор Гешев. Повече местни предпочетоха да развяват знамена и да скандират “Оставка” на жълтите павета в столицата. Отново се заговори за страха в Дупница. Междувременно председателят на Общинския съвет Костадин Костадинов успя да мотивира младите хора да дадат своите предложения за активности с организирания онлайн конкурс “Младата Дупница”. Отново през юли градът влезе в новинарските хроники с посрещането на поклонническия поход “Светият път”. Последва поредна оставка на прокуриста на Общинската болница Мария Жайгарова, на дискусии за бъдещето на лечебното заведение, а по-късно видяхме липса на мотивирани кандидати за поста, въпреки увеличената заплата от 3 000 лева. Видяхме и поредния провален конкурс за управител.
В края на юли изчезна Янек Миланов, който се прибра от Франция в родната Дупница. Следите му се изгубиха след качване в колата на Васил Капланов, съседите и брат му се разтревожиха, градът се разбуни. В социалните мрежи отново излезе напред темата възможно ли е отвоюването на Дупница от мутрите и вечно ли ще живеем в сянката на легендата “Галеви” и техните приближени... Въпреки посещението на място и личното обещание от главния прокурор Гешев да намери Янек, това така и не се случи. И никой не беше изненадан.
В края на септември местните първенци увеличиха обхвата на платеното паркиране, като вкараха района около Спортната зала в Синята зона. Недоволството от това решение отново се изля само в мрежата.
В средата на октомври огромна авария остави града и няколко села без капка вода в продължение на 5 денонощия. Освен в мръсотия и жажда, дупничани потънаха и в информационна дупка, защото никой от управляващите не счете за нужно да ги държи в течение. Единственият, който се ангажира публично с проблема и постоянно информираше с онлайн съобщения какво се случва в Дренски рид, беше отново председателят на Общинския съвет Костадин Костадинов. След отстраняването на аварията той заяви, че “във “В и К” има тотална неподготвеност и незаинтересованост на служителите, пълен организационен, морален и всякакъв разпад, занижен мениджърски контрол и липса на адекватна реакция” и поиска главата на Илия Илиев. Управителят, обаче и до днес е на поста си.
В края на октомври местната управа организира Триажен кабинет, който да облекчи натискът от пациенти с Ковид-19 върху двете болници и пое финансирането на инициативата.
С благодарност към съдбата отчитаме позитивен край на 2020г. Надеждата за връщане към “нормалното” дойде и в Дупница с новите ваксини, макар и първоначално само 50 бройки, предназначени за медиците. В най-светлите дни на Рождество Христово в двете болници на бял свят дойдоха 4 бебета и Дупница се усмихна отново.
Тежка или успешна, но при всички случаи различна, 2020 г. промени живота на всеки от нас. Освен че получихме личните си уроци, разбрахме, че сме общност и че ние заедно правим събитията, които изпълват ежедневието ни, че те се случват дори и чрез реакцията или апатията ни. Дали през новата 2021г. ще документираме по-добри събития, зависи и от нас.
Dupnicanews.EU
{jcomments off}
