Никола Покровнишки е роден в Париж и живее отдавна в Ница. България и Дупница, обаче, са в сърцето му. Част от семейната му история са известните фамилии Чапрашикови, Покровнишки, Икономови, Измирлиеви – неизменна и значима част от историята на Дупница. Никола Покровнишки се е посветил на запазването на родовата памет. Тази мисия го е довела в Дупница, за да търси още спомени за рода си – онези искри, които ще осветят миналото и ще го пренесат в бъдещето. Разговаряме с него в Дупница – родния град на баща му.
Дупничанин или парижанин се чувствате, г-н Покровнишки?
- Ако трябва да съм честен, не се чувствам дупничанин, тъй като не съм никога живял дълго време в бащиния ми град. Естествено, парижанин, а по-точно французин, понеже живея от години в Ница, но и българин, преди всичко в сърцето си.
Бихте ли разказали какво Ви свързва с Дупница, каква е семейната история, която държите да запазите за следващите поколения?
- В Дупница са родени голямата част от моите роднини по бащина линия. Изначално сме от село Покровник и от село Селище. Българи от Македония. Както в много фамилии, в нашата също има и «десни» и «леви» хора. Но историята трябва да се помни и разказва независимо от политиката. Минало е необратимо, така че няма за какво да крием истината за нашите предци. Нашият род съдържа фамилии както знаменитите Измирлиеви, Чапрашикови, Икономови, Покровнишки и други по-неизвестни ,но не по-малко интересни… Това не бива да се забравява и трябва да се предаде от поколение в поколение. Независимо от това, че сме във Франция. Дядо ми е роден в с. Покровник, пра-баба ми и баба ми са починали в Дупница през 1913 и 1915 г., баща ми е роден в този град. Това е достатъчно, за да ме свързва дълбоко с Дупница. А относно историята на нашата фамилия, тя е доста голяма и дълга и ще е повод, живот и здраве, за една книга. Надявам се!
С какво се занимавате във Франция? Разкажете малко за семейството си и живота ви там.
- Завърших Сорбоната (Славянска филология), преподавал съм френски език в СССР много години и последните 30 години съм се занимавал с изкуство в Княжество Монако. Женен с двама сина и дядо два пъти от 2 години! Сега съм пенсионер и когато не се занимавам с внучетата ни, пиша историята на нашата фамилия и съставям родословното ни дърво. Когато моите деца бяха бебета, аз им пеех български песни преди да заспят. Сега правя същото с внучетата. Подаряваме си и мартенички на 1-ви март и пр. Старая се да спазваме традициите на българския народ, колкото мога разбира се.
Как поддържате жив интереса към родовата памет у децата Ви? Какво искате да запомнят?
- Единственото, за което съжаляваме, че децата ми не знаят български език. Затова почнах да превеждам на френски автобиографията в стихове от дядо ми, която е написал преди да почине през 1940 г. Освен това им говоря редовно за нашия български род и за нашите роднини, които живеят в България. За мен е много важно идващото поколение да знае от къде ни е родът и да го уважават.
Има ли неща от миналото, които искате да забравите?
- Има, но това е невъзможно, за съжаление. И това са черните страници на българската история - унищожаването на българската интелигенция през 1944 год. и в следващите години. Това са също петте века османско робство. Да не говориме за днешните години… Не съм чел, нито не съм чул един президент на България да се е официално извинил за убийството на българската интелигенция през 1944 г. Това е срам, според мен, и неуважение към българския народ.
Как ви струва Дупница днес? Какви са впечатленията Ви, прилича ли на европейски град?
- Труден въпрос. Истината не винаги е приятна, особено от човек, което не живее в дадения град като мен. Много жалко, че Общината не пази повече старинните постройки. Както по цяла България, пътищата и тротоарите не отговарят на европейските норми за удобство на жителите. Като не пазиш старото, бъдещото поколение няма да пази твоята памет. А паметта е ключът на една нация. Но мога да кажа, че ми направи впечатление Градската градина ! Всъщност в едната от къщите там е роден баща ми, срещу градината. Недейте да се вълнувате, има много европейски градове, които са в по-лошо състояние от колкото е Дупница. Така че, лека-полека Дупница, с помощта на своите жители и с желанието на Общината, ще расте и се развива за радост на всички ! Един град се развива, ако има хубави пътища, една силна полиция, чисти и удобни тротоари, много модерни клиники и болници, ясли, детски градини и училища и т.н.
Какво ще пожелаете на дупничани?
- Иска ми се да се роди в този град един човек като братовчеда на баща ми - Стефан Чапрашиков, който да помогне за развитието на града. Понеже да се надяваме на кметовете на града е безнадеждно, според мен. Често техните ръцете са свързани...
Dupnicanews.EU
