Dupnicanews.EU

Информационният портал

Интервю

Костадин Костадинов: “Обичам Дупница с цялото си сърце и се надявам децата ми да живеят тук!”

По актуалните обществени теми в Дупница, както и за бъдещето, мечтите и страховете, разговаряме с лидера на Обединения демократичен блок и председател на Икономическата комисия в местния парламент Костадин Костадинов.

Г-н Костадинов, през март групата на ОДБ в Общинския съвет постави въпроса за преминаването на Паневропейския транспортен коридор №8 през Дупница. Вие призовахте местните политици да обединят усилия в тази посока, но наскоро от отговор на транспортния министър в парламента стана ясно, че това няма да се случи. Кой не си свърши работата и подцени темата? Разочарован ли сте и считате ли въпроса за приключен?

- Абсолютно съм разочарован. Убеден съм, че въпросът не е приключен, но съм разочарован от пълното безразличие от страна на местните депутати, без изключение, включително и от Ивайло Константинов. В неговата предизборна програма за парламента Коридор №8 бе трети приоритет. Недоумявам и за обяснението на г-жа Чеканска, че трасе през Перник би струвало по-евтино. Та всеки деветокласник от Строителна гимназия ще докаже, че трасето през Дупница би струвало 4-5 пъти по-малко. Разочарован съм от безразличието на колегите в Общинския съвет. Никаква реакция не виждам и от Областната управа в Кюстендил. Напомням на областния управител, че той е управител на всички граждани от областта, а не само на живеещите в Кюстендил. Четохме негови изявление за преминаването на коридора през Кюстендил, а за Дупница мълчи. Защо ли? Но битката не е приключила. В ОДБ обмисляме последващи действия, включително протести и гражданско неподчинение. Най-важното е гражданите да разберат, че преминаването на коридора е стратегически приоритет за Дупница. И ако не се случи, вина ще носи всеки действащ политик в общината без изключение. Затова давам още малко време за „тиха” дипломация, след което ще строим барикадите.

Очевидно нямате притеснения да отстоявате непопулярни каузи, като тази за преодоляване на ромската сегрегация в дупнишките училища. Какво Ви провокира да се заемете с това и как преценявате реакциите на директорите и на местната управа?

- Проблемът е изключително важен, трябва да се преодолее сегрегацията при ромските деца. Да, много от хората реагират негативно - „аман” от интеграция и роми! И за много неща са прави. Но това не значи, че трябва да си зарием главата в пясъка и да оставим нещата на самотек. Напротив, считам за свое задължение да се обърнем с лице към проблема и да потърсим вярното решение. А то е само едно – разпръскване на ромските ученици във всички училища в общината. Така, впрочем, е в повечето общини в България. На критици и обикновени ксенофоби ще кажа – изолирането на едно малцинство и ограничаването на правата му води до капсулиране и противопоставяне, което пък обуславя бъдещи недоволства, стигащи до сепаратизъм. Такова бъдеще ли ще завещаем на нашите деца? Касае се за минимални средства и минимални усилия от страна на Общината. Не мога обаче да скрия и огромното си разочарование от поведението на някои директори. Макар, че видимо всички приеха да вземат първокласници от махалите, усещането ми е, че някои няма да го сторят. Използвам случая да им кажа, че лично ще проверя и удостоверя действията им. Дълго съм изучавал проблема и съм убеден в правотата си.

Често Ви упрекват, че сте особено активен по отношение на общинската болница, при положение че работите в конкурентно здарвно заведение. Чуха се обвинения, че дори кадрувате там. Как виждате бъдещето на болницата, предизвестен ли е краят й и кой трябва да понесе отговорността?

- Общинската болница е класически пример за случващото се в България или по-скоро за неслучващото се. Тук всички са много кресливи и загрижени. Но всъщност това е фалшива помощ и фалшива грижа. Когато през 2001г бе въведена новата система на здравеопазване и по-конкретно на здравно осигурявене, основният принцип, който бе заложен, бе състезателният. Тоест, „добрите” болници, които са оборудвани модерно и наистина оказват адекватна помощ, се развиват. А „лошите” отпадат от пазара. Въведе се финансов принцип „парите следват пациента”. И наистина, болниците, в които работят добри, всеотдайни медицински специалисти, и които (много е важно) имат умел мениджмънт, започнаха да работят все по-добре. И обратното – мързеливците, непредприемчивите, крадливите мениджъри доведоха някои болници до колапс. И тогава се намесиха политиците. С чисто политическа цел, за да не пострада имиджа на управляващите, дали на национално ниво, дали кмет, дали депутат, се започна непазарно поведение. Управителят на болницата звъни на местния силен депутат (или кмет) и се оплаква, че болницата ще загине, ако здравната каса не си „затвори очите” за неуредици, за недостатъци, за липса на кадри и апаратура. Депутатът звъни на шефа на местната Здравна каса и го предупреждава да си „затвори очите”. В повечето случаи шефът на Касата е назначен от въпросния депутат. И толкоз! Пазарния принцип е нарушен. Болницата продължава да мимикрира, трупа нови и нови задължения. Управителят пак звъни на депутата, той на министъра, намират се някакви пари, „кърпи” се положението временно, после управителят пак звъни и т.н. и т.н. Постепенно цялата система се деформира, загуби се хоризонта на здравния мениджмънт, всеки се спасява поединично... Но май вече няма накъде. Тази година вноската на държавния бюджет в бюджета на касата достигна невиждани височини и изглежда, че се появява политическа воля за решаване на проблема. Общо казано, това е причината за състоянието и на общинската болница. Там има много добре работещи и печеливши отделения, но има и доста, които не работят, а струват много скъпо на бюджета на болицата. И аз още през 2012г. предупредих, че без реформи, болницата ще загине. А реформите са точно това – затваряш губещите звена и оставяш печелившите. Нормален мениджърски подход. Оказа се, че в общинската болница много „авторитети” са изградили сложна мрежа от взаимовръзки и отношения. Всеки си направил свое малко „царство” и си царува. И не дава да го пипнеш. Прост пример – лекарка преглежда пациенти в кабинет в болницата, а отчита парите през частния си кабинет. Но тя няма собствен кабинет, просто си ползва този на болницата – отопление, енергия, сестра, транспорт, апаратура... И това е прост, елементарен пример, а има много много по-фрапиращи примери. Обаче, около 2010 – 2011 г „безплатният обяд” свърши, парите почнаха да не достигат. И болницата започна да трупа задължения - за 2011г бяха 450 хил.лв. Да де, но когато аз „осветлих” проблема, тогавашният управител Таушански, вместо да вземе мерки, да ограничи разходи и корупционни практики, реши да се „скрие” удобно зад тезата „Лефтеров и Костадинов желаят гибелта на общинската болница”. И за мое изумление лъжата бе удобно поета от персонала на болницата, от много местни политици, журналисти и псевдоспасители. Аз крещях за нарушенията, те ме сочеха с пръст. Аз предупреждавах за последствията, те ме „разнасяха” по комисии за конфликт на интереси. Най-активен в това отношение впрочем бе Първан Дангов. Дебело ще подчертая, че Дангов носи голяма отговорност за сегашното състояние на болницата. Това съм го казвал още през 2014-а и 2015-а година. И в новия състав на Общинския съвет, когато разчитах вече на здрав разум, за съжаление популизмът пак победи. Умело манипулирани от съветника Йордан Никулчин, съветниците от управляващата партия ГЕРБ се „качиха на същата лодка”. И резултатите не закъсняха – в края на 2017 задълженията на болницата са вече 2,4 млн.лв. Според мен положението вече е неспасяемо. Не така обаче смята сегашният „силен” човек, взел болницата на ръчно управление, Емил Гущеров. Неговите прогнози са за излизане от кризата. Желая му успех. Ако той „оправи” болницата, то аз ще бъда първият, който ще го поздрави. Но ако от действията му произтекат щети за болницата, а най-вероятно и за общината, пръв „ще хвърля камък”. Ще използвам случая да изкажа огромната си болка от невероятно мръсната помия, която се изля върху мен и мои близки по темата Общинска болница. Но съвестта ми е чиста. Нито едно мое предложение не бе прието. Нито едно действие, предложено от мен, не бе предприето. И днес никой няма право да ме сочи с пръст. Напротив, скоро аз ще посоча всички „спасители” и ще разкажа обстойно за вредите, които нанесоха на болницата.

Харесва ли Ви Дупница като “място за живеене”? Ще насърчите ли децата си да останат и да се реализират тук? Според данни на ГРАО, за последната година младите хора в общината са намалели с над 1 600, не Ви ли тревожи тази тенденция?

- Обичам Дупница с цялото си сърце и това не е гол местен патриотизъм. Противно на много песимисти аз считам, че Дупница със своето местоположение, климат и красива природа, е отлично място за живеене. И неслучайно в моята дългосрочна политическа програма соча, че тук ще стане част от „спалнята” на София. Това е една от перпективите за развитие на града ни. Тенденцията за намаляване на младите хора ме тревожи, но съм убеден, че тя е обратима. Данните на ГРАО не са напълно представителни, защото много от семействата, живеещи в чужбина, не са отписали децата си от адрес в Дупница навреме. Колкото до децата ми, имам две „златни” дъщери. Със сигурност бих ги поощрил да живеят тук. Но моля да бъда правилно разбран – вече сме 2018г. Светът се превръща в едно голямо село. Да отидеш до Милано е по-евтино, от колкото да отидеш до Варна. Дигитализацията също предопределя нови условия за развите на младите хора. И все пак, в нашето семейство имаме патриархални отношения и ми се иска да вярвам, че децата ми ще останат близо до мен.

Имате ли амбиция да се кандидатирате за кмет на следващите местни избори? Изчерпан ли е управленският капацитет на сегашното общинско ръководство и нужна ли е промяна?

- Въпросът е много директен и прям. Такъв ще бъде и отговорът ми – не, няма да се кандидатирам за кмет. Причините – за съжаление, Дупница няма да избере мажоритарен кандидат или кандидат от по-малка партия. Тук ще спечели кандидат на някоя от двете големи партии. За тези години, откакто съм в активната политика, натрупах достатъчно опит, за да прогнозирам с голяма доза точност възможностите – моите и на останалите политически субекти. Вижте, не че ми липсва амбиция или компетенции, напротив. Просто съм обективен и честен пред себе си и пред хората, които ме следват. Вече няколко пъти ръководя лично предизборни кампании в различни избори. И представянето ни е много добро, но за кмет не е достатъчно. Ще използвам въпроса, за да помоля и хората да се позамислят. Да, нивото на политиците спадна ужасяващо. Примери като Ана Баракова и Бат Сали карат много хора да си кажат – „щом тоя е там, то и аз мога”. Ето това е много грешно. Защото на избираеми места попадат случайни хора, не рядко бизнесмени, които след това се чудят в Съвета какво да правят. Политиката е много сложно нещо. Всеки е специалист в дадена област, но един политик трябва да разбира от много области, трябва да може да подреди експертите така, че да работи добре обществената машина. Един политик трябва да познава системата, да знае какви са проблемите и решенията, да има принципи и концепция, както и високо образование и експертиза. Но да има и висок праг на чувствителност, да бъде смел и решителен, но и да може да прави компромиси. Колкото до сегашното управление? Видно е, че през втория мандат те много израснаха. Аз, както не мога да не критикувам, така не мога и да не призная нечии успех, а успехи Чимев и екипът му имат със сигурност. Впрочем, по отношение на финансовата политика, на еврофондовете, на общинските дружества, почти нямаме различия. Моите критики остават по отношение на администрацията и бюджетните дейности. Там мисля, че има много резерви и трябва да се предприемат управленски решения, доста от тях – спешни. За съжаление кметът не се вслушва в нашите предложения. Мисля си, че въпреки всичко, могат още доста неща да направят.

От какво се страхувате и за какво мечтаете, г-н Костадинов?

- В личен план най-много се страхувам за семейството си. В обществен – от евентуална война. И няма да спра да се боря с всякакви измислени националисти, ксенофоби и нихилисти... Мечтая да си върнем изконните български ценности – трудолюбие, гостоприемство, човещина. Стига злоба, стига завист - има място за всички под слънцето! Преходът е в края си. Нека се огледаме, нека се научим какво да правим и какво да не правим, за да живеем по добре. Но най-много мечтая ние, хората, да станем по-добри в отношенията помежду си.

 

Изабелла Соколова





 

 

 

 





ГУМ -Дупница с атрактивни оферти към търговците

ГУМ – Дупница отдава търговски площи за щандове и самостоятелни магазини на обща площ от 4 300 кв.м. Приканваме търговците, които имат амбиция за разширяване на бизнеса или налагане на нов пазар, да насочат интереса си към втория етаж на търговския център, където разполагаме със свободни площи. Предлагаме преференциални цени при наемане на пространство над 250 кв.м., като е възможно обособяване на търговската площ по индивидуален проект на наемателя. В цената на наема е включено и оборудването на щандовете. Магазинът е с утвърдена репутация и разполага с перфектна локация в идеалния център на Дупница, удобна комуникация с главен път Е-79 и магистрала “Струма”, приятен интериор и перфектни условия за търговците и техните клиенти.

За контакти тел. 0898 783013 – Цветанка Вуковска /Управител/

Повече за нас: http://gum-dp.com

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

{jcomments off}