Dupnicanews.EU

Информационният портал

Внуци на легендата Жората Киното разказват за дупнишкия кинооператор

/Жората Киното с първата киномашина за говорящи филми/

Братятя Антони и Георги Стоянови от Дупница – внуци на кинооператора Георги Стефанов Георгиев, известен на поколения дупничани като Жората Киното, споделят с аудиторията на Dupnicanews.EU историята на легендарния си дядо, който на 9 януари щеше да навърши 111 години.


1936г. пред "Модерен театър" гр.Дупница 1936г със съпругата си Дора Георгиева.

Ако беше жив дядо ни-Георги Стефанов Георгиев „Жората-киното”, както беше известен на почти всичките граждани от Дупница, на 09.01.2021г. щеше да навърши 111 години. Малко хора могат да се похвалят с такава известност, каквато притежаваше дядо ни приживе. След смъртта на баща му през 1926г –известния тютюнев експерт Стефан Здравков, още в юношките си години, той поема кормилото на семейството. Още невръстно дете, той е обикалял около някогашното кино „Модерен театър” в Дупница,собственост на Андон Хаджипетров и с особено любопитство е следял работата на кинооператора Иван Плачков. Забелязан от собственика на киното, дядо ни е приет като чирак, а по-късно назначен за помощник-кинооператор. През далечната 1932 година придобива специалност „Кинооператор“ и получава правото на свободна техническа практика в Царство България. Прожектира първия си филм ”Крачун и Малчо”, където като стажант ръчно е навивал прожекционната лента. Само след два месеца той успява почти самостоятелно да прожектира филмите на Чарли Чаплин, Бъстър Китън и други. С това спечелва доверието на собственика на киното в Дупница и е назначен на постоянна работа като кинооператор. По това време се прожестират немите филми „Пътният лист на живота”, „Празник на красотата”и други. През 1932 година в Кюстендил е усвоена киномашината ”Лихтон” за говорящи филми. Собственикът на киното Хаджипетров изпраща дядо ни в Кюстендил, за да усвои техниката с новата киномашина и не след дълго зрителите в Дупница успяват да гледат първите говорящи филми- „Атлантик” и „Аферата капитан Драйфус”.

Сн. В Карлово с друга дупнишка легенда - актьора Лео Конфорти.

 

През 1935г. собственикът на киносалона в Дупница фалира. Това е наложило дядо ни да потърси кинооператорска работа на друго място. Тогава заедно с народния артист Лео Конфорти (с когото са приятели от детинство) отиват на мисионерски пътешевствия в страната с цел да откриват първите киносалони в по-малките градчета на родината ни. Сключват договор с читалището в Карлово, където същата година откриват кино и за първи път в града се прожектират филми (Лео Конфорти преди прожекцията прави предварителен анонс на съдържанието, а дядо ни прожежектира филма). През 1936г. читалището в Дупница закупува новата киномашина ”Ерко” и кани дядо ни да поеме длъжността кинооператор. Много обективни и субективни причини са наложили той да напусне Карлово и да се върне на работа в Дупница. Със заповедта си за назначение като кинооператор в Дупница той работи непрекъснато до 1970 година, когато се пенсионира. Ръководството на читалището в Дупница е гласувало доверие на дядо ни да бъде командирован да открие кина и прожектира първите филми в Сапарева баня и Бобошево. При него са се обучавали и стажували много добре подготвени и реализирали се по-късно млади кинооператори. По това време се въртят вече говорящите филми ”Сказание за Сибирската земя”, „Далечната годеница”, „Каменното цвете” ,“Хамлет“ и други. Кинооператорската работа на дядо ни не е била единствената му грижа. Той е изучавал интересите на зрителите и в една или друга степен е удовлетворявал техните потребности. Киното е било един от най-важните фактори за обогатяване познанията на зрителите и изграждането на нова култура в поведението им. Сам той обичаше да имитира ролите на някой от героите на филмите.Особено любим му беше персонажа на бащата на Хамлет от едноименния филм по произведението на Уилиям Шекспир.

Сн. Младежка снимка с Лео Конфорти

Ние, внуците му, нееднократно сме гледали семейните албуми и с най-голямо удоволствие сме констатирали, че дядо ни е имал големи достойнства. Той е дружил с голяма част от съгражданите си, но е и умеел да дружи с най-известните по това време културни дейци – артисти, музиканти, оперни певци и други. Много известни артисти от европейските страни, които по един или друг повод са идвали в Дупница, са намирали потребност да установят трайни приятелски отношения с дядо ни. Не една и две са заснетите снимки, увековечили контактите му с известни наши артисти и такива от чужбина - Лео Конфорти, Шърли Темпъл и други. Имали сме възможност да разговаряме с него по много въпроси в областта на културата, стопанския и политически живот в града и страната. Впечатление ни е правило умението му да преразказва събитията достоверно и увлекателно. Той разказваше съдържанията на филми, театрални и оперетни постановки с езика на анализатор и критик. Помнеше имена, дати, събития от прожектираните филми отпреди много години. Той имаше визия на човек с висока интилигентност и култура. Винаги беше спретнато облечен, с вратовръзка и бомбе, с добре почистени и лъснати обувки, а в малкото си джобче на сакото имаше чиста и по специален начин сгъната бяла кърпичка, коятодопълваше внушителността на облеклото му. Ръководството на читалището нееднократно го е сочило за пример и подражание, не само като професионалист, но и като човек-общественик, с голямо сърце, тих и скромен. Имаше много отличия, грамоти и медали, но най-голямото отличие е признателността му от гражданството - неговата заслужена известност.“

Сн. Жората Киното с американската актриса Шърли Темпъл - около 1940г.

 

 



Братя Антони и Георги Стоянови – внуци на кинооператора Георги С. Георгиев

гр.Дупница

 

 

 

 

 

 




 

Share